Съдбата обича да си играе с хората. Мъчи ги, тормози ги и им прави такива номера, че за една минута им обръща живота на 180 градуса. Запознахаме се покрай едно дело - той следовател, аз свидетел. Две години вече, а аз мисля за него непрекъснато. Понякога го избивам от съзнанието си, но тогава той ми се обажда изневиделица. Излизаме, говориме, правиме секс и приключваме. Веднъж се срещнахме на улицата случайно и му казах, че някой ден ще се омъжа за него. Защото го обичам, защото го искам и защото не мога без него. Беше преди година. После замлъкнах и спрях да говоря и мисля за това. Та ние се познаваме само в леглото, а всичко останало е "просто приятели". За пред всички. Сега обаче той подхвана темата. Но! Винаги има проблем при мене и той е, че аз все още съм обвързана. И въпреки, че връзката ми няма никакво развитие, аз съм обвързана. С другия сме като съквартиранти, нямаме интимни отношения, живееме заедно само за пред хората. Три пъти за последните 6 месеца исках да го напусна, три пъти нещо все ме спираше. И сякаш никой и нищо не могат да ме измъкнат от тази дупка. Вече дори не се и тормозя, че спя с друг и изневерявам. Животът ми продължава да е ден за ден. А 30-те наближават...