Напоследък започва да ме мъчи една мисъл  - аз съм прокълната.Смешно, нали?
Когато бях тийнейджърка , бях грозноватичка и заобленичка. След 2-3 неуспешни връзки с момчета, които завършваха с изоставянето ми от тяхна страна, аз намразих мъжете.После извведнъж от грозното пате, се превърнах в красив бял лебед.Красив, но див. Ала вече нямах чувства, бях станала отмъстителна и им го върнах тъпкано. Сваляха ме в дискотеката, черпеха ми, целувахме се и когато станеше въпрос за нещо по-така - аз ги режех. А все още бях девствена:>.
После станах на 21 и загубих девствеността си с първото си сериозно гадже.Не го обичах, но имах нужда от него. Той ми изневеряваше, аз бях добричка и се правех на луда. Търпях до едно време, после го изритах. И тогава се промених. Имах връзка с женен мъж - 2 месеца. Успях да се откъсна от него, защото харесвах семейството му. После имах няколко безразборни сексуални нощи с готини момчета и мъже, които винаги са ме харесвали.
После започнах нова сериозна връзка, на която се отдадох с цялото си сърце и душа. Но този път отново бях излъгана. След година заедно, след много прошки от моя страна, се разделихме. И въпреки всичко, пак го обичах или поне така си мислех.
Бях в депресия 6 месеца, прибрах се вкъщи, в моя роден град, започнах работа и реших, че ще изоставя мъжете за дълго.
Уви - върнах се за няколко нощи при първото ми гадже, само заради секса, а после 10 месеца по-късно, започнах изцяло нова връзка. Трета официална по ред. Реших, че ще го давам по -полека, за да видя как ще се развият нещата, но сгреших - изкушиха ме и изневерих. Месеци по-късно, съвестта ме гризеше и аз признах. Той беше поразен. Живяхме 2 години в ад, не знам дали ми прости, не знам и дали ще го направи някога. Но оттогава насам, не мога да спра да мисля за секс с други. Искам си и моят приятел, но искам и останалите. 
Сега обичам двама - единият отново е женен, но ми дава много любов и много нежност. В секса е номер 1.
Другият ме обича и не може без мене. Не мога и да го оставя от страх. А и аз го обичам. Още по-странно - нали .
Разкъсвам се непрекъснато - зарязвам женения за известно време и после пак се връщам при него.
Заедно с това имам и още много изкушения, но засега устоявам на тях.Не знам обаче до кога.
Затова мразя мъжете, защото те ме направиха това, което съм, но едновременно с това и ги обичам, защото малко или много ме правят щастлива.